Професиите на бъдещето – как ще изглежда бъдещият пазар на труда и как да подготвим следващите поколения за него

Автори: ФБО

Светът навлезе в нова епоха. Доклади като „Бъдещето на работните места“ и „Skills Panorama“, редом с много други източници на проучване на пазара на труда разкриват мащаба на технологичното развитие, което съчетано със социо-икономическите и демографските тенденции, оказва огромно въздействието върху секторите, функциите на работното място, нивата на заетост и уменията.
Сред ключовите фактори, които формират бъдещето на труда са технологичните промени, адаптивността на работната сила и образователните системи към тези промени, както и мобилността на талантите (Световният икономически форум, 2018).
Също така можем да добавим :
● климатичните промени и зараждащата се зелена/кръгова икономика;
● нарастващият дял на услугите в глобалните пазари;
● мобилността на работниците и ефектът от нея върху трудовата заетост и заплащането;
● очакванията, че до 2050 г. 70% от световното население ще живее в градовете и отражението на урбанизацията върху възможностите за работа и потребление, както и върху околната среда;
● демографските промени като застаряване на населението и навлизането на новите поколения на пазара на труда, които предизвикват разнородни промени в работната среда (като например увеличаващо се търсене на работна сила в здравеопазването, социалните грижи и образованието), както и промени в работното поведение;
● въздействието на технологичните промени върху наемането на работа, развитието на работни позиции и новопоявяващи се професии.

Технологиите
Настоящите промени в света на труда често се описват като Четвъртата индустриална революция (Schwab, 2017) или индустрия 4.0. Тя се характеризира с технологични постижения, които включват роботика, изкуствен интелект, машинно самообучение, анализ на големи данни, генетика, облачни изчисления, нанотехнологии, биотехнологии, 3D принтиране, автономни коли, „умни домове“, и т.н. Подобно развитие вече е повлияло значително върху пазара на труда и е довело до изместване на определени професии и промяна в набора от умения и задачи.

Според най-песимистичните теории, тази тъй наречена „втора машинна епоха“ (Brynjolfsson & McAfee, 2014) ще доведе до „масивна безработица, растящо неравенство, накрая до спад в търсенето на стоки и услуги, тъй като на потребителите все повече им липсва покупателна способност, за да продължат да поддържат икономическия растеж“ (Ford, 2015). Докладът прогнозира, че около 47% от общата трудова заетост в САЩ (57% в някои страни от ОИСР и 77& в Китай) е подложена на риск от автоматизация на работната сила. В частност, анализът сочи, че значителен брой длъжности в сферата на офисните и административни дейности, продажбите, услугите и производството е възможно да се автоматизират в следващите няколко десетилетия (Frey, 2013)..

В противовес на тези прогнози друго проучване твърди, че като цяло 9% от професиите в ОИСР потенциално подлежат на автоматизиране поради редица етични, правни и обществени въпроси (например общественото възприятие на роботите, които предоставят определени услуги), които оказват въздействие върху степента и скоростта на реализиране на технологичните възможности (Arntz, 2016).

Още от първата индустриална революция насам съществуват притеснения, че технологичният напредък може да доведе до безработица и засилване на автоматизацията (Mokyr, 2015). През 1930 г. Джон Мейнард Кейнс прогнозира, че човечеството ще бъде засегнато от нова болест, наречена „технологична безработица“ (Keynes , 1930). Тези страхове не са се материализирали към момента. Една от причините за това, е че хората като цяло имат тенденция да подценяват потенциала на новите работни позиции, които се появяват поради създаването на нови професии и индустрии. Например, нараства обхвата на възможностите за работни позиции в сфери като анализ на големи данни, социални медии, автоматизиран транспорт и др., както и в областта, в която човешката и машинната интелигентност си сътрудничат за хора в областта на науката, технологиите, инженерството, хуманитарните и артистични сфери и математиката (STEАM), дизайн, обслужване на клиенти и медицина (Daugherty, 2018).

От друга страна, можем да очакваме много по-обнадеждаваща перспектива за технологиите – да трансформират живота на хората с помощта на компютрите, нанотехнологиите, изкуственият интелект, биотехнологиите и най-вечер, квантовата теория (Каку, 2011). В много близко бъдеще можем да станем свидетели на това как компютрите, такива каквито ги познаваме, ще изчезнат, обогатената реалност (augmented reality) ще се превърне в ежедневна реалност, мозъчната мрежа ще обогати интернета, роботите ще станат нещо повсеместно, остаряващите части на тялото ще бъдат заменени, родителите ще могат да направят дизайн на своето поколение, и кибер медицината ще удължи живота (Каку, 2013).

Някъде по средата през последните няколко десетилетия забелязваме една видима промяна – „поляризация“ на пазара на труда (Autor, 2015), поради факта че много средноквалифицирани професии (например офис администратор, оператор машини) включват когнитивни или ръчни задачи, които сравнително лесно биха могли да се автоматизират с помощта на съществуващите технологии, тъй като следват точни и предвидими процедури. От друга страна, нискоквалифицираните длъжности в сферата на услугите (например болногледач, чистач, охранител) обхващат много задачи, които са лесни за изпълнение от хората, но много трудни за автоматизация с технологията, която разполагаме към днешна дата. По същия начин, висококвалифицираните професии (например техници, преподаватели, мениджъри) често изискват креативно решаване на проблеми и комплексно социално взаимодействие – аспекти, които трудно могат да бъдат автоматизирани.

Един от резултатите от тази работна поляризация е, че много работници със средна квалификация сега са принудени да приемат по-нискоквалифицирани работни места и по-ниско заплащане, като същевременно нараства натискът за подобряване на уменията чрез учене през целия живот и продължаващо образование, за да бъде избегната тази съдба. Взаимодействието между машините и хората дава възможност на компютрите да заместят служителите в изпълнението на рутинни, кодиращи задачи, докато същевременно засилват сравнителното предимство на работниците в осигуряване на умения за решаване на проблеми, адаптивност и творчество.

Данните сочат, че иновативните технологии днес в голяма степен преориентират работещите към нови професии, отколкото напълно да ги заместват (Bessen, 2015), така че ИКТ няма да предизвикат технологична безработица, а по-скоро ще накарат работещите по-бързо да развият уменията си. Казано накратко, голямата експлозия от професии в бъдещето ще бъдат професии, които един робот не може да извършва (Kaku, 2018), а най-трудните за автоматизиране дейности с настоящите налични технологии са тези, които включват управление и развитие на хора или използват експертност при вземане на решения, планиране или креативна работа (McKinsey, 2017).

Кръгова икономика
Преходът от въглерод към зелена икономика и увеличаването на производството на възобновяема енергия е ключов източник на развитие на нови професии. В светлината на недостиг на таланти, работодателите в слънчевата, вятърната и водноелектрическата промишленост може да решат да наберат кандидати от петролната индустрия, тъй като тези работници търсят нови роли/професии.
Според новия доклад на МОТ, ако се въведат правилните политики за насърчаване на зелената икономика, в световен мащаб до 2030 г. ще се разкрият 24 милиона нови работни места (ILO, 2018).
Освен това, нарастващата значимост на устойчивото развитие е достигнала до всички сектори. Много индустрии осъзнават, че инвестирането в устойчиво потребление на ресурсите, енергийната ефективност, възобновяемата енергия, управлението на водите и отпадъците, и др., всъщност им спестява средства, тъй като по-малко зависят от първични материали и внос.

„Гиг“ икономика и умения на бъдещето
Вече сме свидетели на нарастването на така наречената „гиг икономика“ – бизнес среда, която включва изпълнение на краткосрочни задачи и работа по договаряне, чрез използване на платформи и приложения (De Stefano, 2016). Организациите наемат независими изпълнители и лица на свободна практика, вместо да ангажират служители на постоянна заетост. В днешно време контрактор може да бъде всеки – от заварчик до писател или уебдизайнер. Дори и традиционните вътрешнофирмени роли са се придвижили в посока на „гиг“ икономиката, което кара компаниите да се адаптират към променящите се нужди на служителите. 85% от компаниите заявяват, че в следващите няколко години ще се пренасочат към „по-гъвкава работна сила“ (Scudamore, 2018). Технологиите все повече предоставят възможност за приспособяване и персонализиране на работните позиции, така че индивидите да могат да избират за кого да работят, колко да работят, и темпото, с което да работят. „В резултат на това границата между работния и личния живот става все по-размита и сме свидетели как постепенно отделният индивид се отдалечава от опитите да постигне по-добър баланс между работа и личен живот, и върви все повече в посока интегриране на работата и личния живот (OECD, 2017).

Това от своя страна напълно ще промени традиционното значение на думи като „професия“ или „кариера“ и ще изисква бъдещите работещи да притежават широк набор от умения, които да им отворят вратата към лична реализация и развитие, социално приобщаване, активно гражданство и трудова заетост. Тези умения включват езикова грамотност, умение за боравене с числа, научни познания и чужди езици, както и преносими умения и ключови компетентности като дигитални компетенции, предприемачество, критични мислене, решаване на проблеми или учене за ученето, и финансова грамотност. Ранното усвояване на тези умения е в основата на развиването на по-сложни и комплексни умения, необходими за творчество и иновативност. Тези умения е необходимо да бъдат развивани през целия живот, което би позволило на хората да навигират успешно в бързо променящата се работна среда и общество, и да се справят с комплексни ситуации и с липсата на сигурност (EC, 2016).

Бъдещото работно място
Работната среда в близко бъдеще се очаква да бъде по-автономна, по-малко рутинна, да използва повече информационни и компютърни технологии (ИКТ), да визисква по-малко физически усилия и повече социални и интелектуални задачи. Уменията, които се търсят на пазара на труда, ще се променят, а работещите ще трябва да се преквалифицират, за да се напаснат към променящите се нужди. Някои от ключовите предизвикателства през следващото десетилетие ще бъдат свързани със застаряващата работна сила, свръхквалификация и трудова поляризация на високите и ниските нива на скалата с умения (CEDEFOP, 2018).

Демографски промени
За пръв път в историята по-възрастните поколения се очаква скоро да надвишат като брой младите хора (СЗО, 2011). В световен мащаб хората на възраст над 65 г. се очаква да наброяват 11,7% от общото население през 2030 г. и да достигнат 15,8% през 2050 г., спрямо 9,3% през 2017 г. (ILO, 2018). Въздействието на застаряващото население ще се прояви в множество направления:
● повишен натиск върху социалните системи, което води до по-продължителен трудов живот;
● по-големи разходи от страна на правителството за здравно осигуряване и пенсии;
● недостиг на кадри;
● разширяващ се пазар за стоки и услуги, предназначени за възрастни хора (Pettinger, 2016).

Тази демографска промяна ще създаде нарастваща нужда от таланти в различните сектори; от професии свързани с личната и здравна грижа до работници, предоставящи подкрепа или услуги по финансово планиране за възрастните, като например консултанти за жизнено планиране (life coaches) и интериорни дизайнери с опит в осигуряване на достъпна среда (Hannon, 2010).
Продължителността на трудовия живот се очаква да се увеличи, при което работодателите ще се наложи да намерят начини да ангажират и по-възрастните служители – чрез гъвкаво работно време и инвестиране в развитието на умения – за да не ги изгубят като кадри. Това означава, че ученето през целия живот, обучението и коучингът на работното място за по-възрастните служители ще стане нещо обичайно. Също така недостигът на таланти може да насърчи младите мигранти в работна възраст да се преместят и по този начин да допринесат за многообразието на работното място. Това обаче ще изисква по-гъвкави подходи от работодателите и по-добри междукултурни и междуличностни умения от служителите.

Друг аспект на демографските промени, който ще окаже въздействие върху бъдещето на труда, е вливането на Поколението Y и Поколението Z в работната сила. Тези така наречени „родени дигитални“ поколения (Prensky, 2001) се очаква скоро да съставлява голяма част от световното население и работната сила. Те са най-предприемачески насоченото поколение, но въпреки че са мотивирани от заплащането и сигурността в работата, те също така искат в кариерата им да има както смисъл и предназначение, така и страст (Monster, 2016).