Трансформиране на кариерното консултиране за професиите на бъдещето, необходимите умения и кариерните перспективи за поколението Z чрез платформа за учене с игри във виртуална реалност

Приложение на ученето чрез игри и създаване на игрови сценарии в кариерното ориентиране

Future Time Traveller > Новини > News-BG > Приложение на ученето чрез игри и създаване на игрови сценарии в кариерното ориентиране
8

Автор: Антония Шьорер

Инситут за иновации в обучението; Университет „Фридрих-Александър“ Ерланген-Нюрнберг; Германия

Дигитализацията и началото на четвъртата индустриална революция променят начина ни на работа. Тези промени оказват влияние както върху начина на работа на хората, така и върху необходимите индивидуални умения и компетенции. Ето защо е необходимо да се подготвят оптимално младите хора за бъдещите работни места и да ги подкрепят в справянето с бъдещия свят на работа. Услугите за кариерно ориентиране трябва да се развият до ориентиране в бъдещето. Образователната политика трябва да се превърне в лидерство за бъдещето. Това е целта на проекта FUTURE TIME TRAVELER, който има за цел да подготви следващото поколение за работни места на бъдещето чрез иновативен сценарий и иновативен подход. На тази основа обаче възниква въпросът как тези усилия в кариерното ориентиране могат да бъдат постигнати чрез подходи, базирани на игри и сценарии, и как те могат да бъдат приложени.

Така възниква въпросът, как днешните млади хора могат адекватно да разширят съответните знания и умения, които ще бъдат актуални в близко бъдеще? За да се адаптират към условията на днешния свят на подрастващите и да се чуят на „майчиния език“ на „поколението на игрите“ (Prensky 2001), образователните игри са все по-важна среда, която улеснява задълбоченото и устойчиво обучение ( Gee 2005). Чрез развитието на компютърните игри е възможно да се промени света чрез решаване на реални проблеми (McConigal 2011). Играта на компютърни игри дава възможност да се увеличи самомотивацията и да се генерира креативност, интерес и радостни емоции. Те създават усещането за блажена и удовлетворяваща производителност и се фокусират върху постижими цели, като по този начин дават по-добри перспективи за успех. Укрепват се социалните връзки, индивидуалните усилия на играча придобиват значение и ангажираното участие водят до удоволствие от живота. Игрите имат силата да дават награди, когато най-много се нуждаят от играча. Те предоставят възможност за работа за решаване на реални проблеми, без да искат нищо в замяна (McConigal 2011). Очевидно е да подкрепяме младите хора с познатите им цифрови и базирани на игри технологии. Комбинацията от игрална механика и аспекти на обучението има потенциал за създаване на мотивирани, ентусиазирани, фокусирани и заинтересовани учащи, които се занимават интензивно със съответното учебно съдържание (Garris et al. 2002).

Съществува голямо разнообразие от образователни игри. Те се различават в усилията, вложени в тяхното развитие; целите на обучението, които трябва да бъдат постигнати; тематичният спектър, който ще се работи; целевата група, която ще бъде адресирана и подкрепена; методите на обучение, които да се използват; времето, необходимо за изпълнението им; местоположението или ситуацията на тяхното използване (училище, университет, професионално ориентиране, обучение, офлайн, онлайн) и т.н. Разбира се, може да се говори за добри, успешни и по-малко успешни игри за учене. Спектърът варира от сравнително строги и прости варианти до амбициозни, по-сложни концепции. Имайте предвид, че говорим както за цифрови, така и за традиционни – недигитални игри – ролеви, настолни, съзтезателни игри, работа по проекти и т.н. Например, при класическите форми на работа по проекти и групи, обучаемите трябва преди всичко да се научат да работят заедно по сложни проблеми и заедно да разработват решения. Особено се насърчава способността за работа в екип, за общуване и за сътрудничество. Те разширяват и допълват класическите концепции за преподаване, като позволяват на участниците да се самоопределят и да учат активно чрез съвместно обучение. В допълнение към (съвместно) намиране и прилагане на стратегии за решаване на проблеми се насърчава и способността за постигане на съгласие и вземане на решения.

За да се развият привлекателни и поучителни игрови концепции в контекста на кариерното ориентиране, има различни методи за избор, от които да избирате: Игрите могат да се прилагат цифрово или традиционно. На закрито или на открито, играни от хора или групи, преследвани състезателно или съвместно, изискващи активна или пасивна роля, практическа работа или размисъл и др. Тези методи могат да се прилагат по различни начини. По принцип пет типа игри могат да бъдат разграничени за развитие на компетенции: симулация, приключение, ролева игра, стратегия и викторина (Game2Change).

  • Симулациите дават възможност за учене чрез опит и потапяне. Новите теми могат да бъдат изследвани от различна гледна точка и да се придобие реалистичен опит в безопасна среда. Чрез споделен опит може да се създаде групова идентичност.
  • Приключенските игри дават възможност за учене чрез решаване на проблеми и проучване. Акцентът е върху повишаването на уменията за аргументация и решаване на проблеми. Това включва когнитивното мислене и способността за трансфер за решаване на проблеми и загадки.
  • Ролевите игри дават възможност за учене чрез актьорско майсторство. Новите теми могат да бъдат изследвани от различна гледна точка. Фокусът е върху развитието на комуникацията, динамиката на екипа и справяне с конфликти.
  • Стратегическите игри дават възможност за учене чрез надминаване. Фокусът е върху разработването на умения за планиране и организация, вземане на решения и тактики чрез обсъждане и тестване на нови подходи.
  • Викторините дават възможност за обучение чрез тестване на знания.

Ето няколко примера как различни типове игри могат да бъдат приложени в процеса на кариерно ориентиране:

Карнавал на професиите: Учениците се костюмират и подготвят презентация на избраната професия (която може да бъде и от бъдещето).

 
Познай работата:

Всеки участник избира карта с наименование / изображение на професия и я поставя на челото си без да я гледа. След това трябва да отгатне коя е тя, като задава само затворени въпроси.
Изиграй професията без думи:

Всеки играч си изтегля листче с написана на него професия и трябва да я изиграе без думи, така че останалите да могат да я отгатнат.
Спагетена кула: В екип от макс. 4 души, за 18 минути участниците трябва да построят възможно най-високата свободно стояща структура, като използват 20 спагети, 3 м. въже, 3 м. тиксо, ножици и 1 маршмелоу (локум) за върха.
Кашонено предизвикателство: Участниците създават свои игри и проекти от кашони и други рециклирани материали.

 
Дизайнерски яйцепротектор: За 20 мин. в екип по 4-5 души учениците създават свой модел ефективен и атрактивен протектор, с който яйцето да оцелее след падане от 1 и 2 м. височина. Трябва да „продадат“ изобретението си на „собственик на верига супермаркети“ и да тестват модела си. Използват 1 яйце, 1 м тиксо,

10 сламки и ножица.
Най-дългата рисунка: Организирайте ден на кариерата и насърчете участниците да нарисуват своята мечтана работа или професии на бъдещето.

 
Търсене на скрити професии: Участниците трябва за най-кратко време да открият на картата конкретно работно място, да интервюират професионалисти, да изпълнят някои от техните задачи и да изпратят своя снимка на организатора, за да получат следващата локация.

 
Стая на загадките: Участниците могат сами да създадат такава стая, като измислят пъзели, викторини, различни загадки и предизвикателства.
Кариерни настолни игри: Участниците работят в екип и създават свои игри, които подпомагат развитието на кариерни умения.

 

Разбира се сега възниква въпросът как институциите за професионално ориентиране могат да използват тези констатации в своята практика. Как експертите и практиците могат да проектират свои собствени кариерни игри?

За да се постигнат положителни ефекти на учене чрез използването на методи за обучение, базирани на игри, важна роля играе качеството на игрите (Gee 2005). Добрите игри, които се харесват от играча, имат определени механизми за учене, които отварят нови полета за действие на играча и го насърчават, развиват компетентност и разбиране за решаване на проблеми (Gee 2005).

От една страна, компютърните и видеоигри са предназначени да отворят нови пространства на действие за потребителите, в които те могат да събират опит във фентъзи светове, които биха били немислими в реалния свят. Активната роля на играча, подбирането на неговите навици и нужди, поемането на ролите на други идентичности и възможностите за манипулиране на игрови герои и обекти на играта са основните фактори тук. От друга страна, акцентът е също върху насърчаването на уменията за решаване на проблеми чрез адаптирани нива на трудност, изпълними предизвикателства, съответна обратна връзка, повторения и автоматизация, пренос на информация в подходящи точки, намаляване на сложните ситуации до определени влияещи фактори взаимодействия и проучване на реални факти в защитена рамка. В крайна сметка разбирането на играча се насърчава и като му се даде възможност да придобие собствен опит чрез конкретни действия (Gee 2005).

Но какво означава това в контекста на кариерното ориентиране? В таблицата по-долу е илюстриран подходът, приложен при разработването на играта „Пътешественик в бъдещето“. Отляво са изброени топ 10 умения за бъдещето според Световния икономически форум (WEF 2016), които са и сред основните обучителни резултати от процеса на кариерно ориентиране. Отдясно са дадени определени насоки, предназначени да помогнат при създаването на потенциални учебни игри и сценарии. Комбинацията от тези 10 умения с изискванията и принципите на добрите игри за обучение показва необходимите елементи, механизми и стратегии, които биха могли да допринесат за развитие на уменията за бъдещето чрез игрови методи.

Следвайки тези насоки, кариерните консултанти могат да създадат сценарии, които вземат предвид важните и централни характеристики на добрите образователни игри.